Българското население на село Светлен започва да става по-многобройно едва в първите дни на освобождението на страната от османско робство. Това са първоначално беломорски тракийци или по-точно бежанци от региона, пристигнали по тези земи на 20-ти май 1879-та година. Общо седем къщи успяват да се напълнят със заселници, като междувременно идват и българи от съседни села като Голям Дервент и Малък Дервент. Постепенно селото придобива облик на селище изцяло от беломорски тип, като тези хора живеят и в днешния град Попово. По това време обаче Попово е просто квартал към селото, носещ името Невски. През 1927-ма година страната подписва унизителния за нея Ньойски договор, но ето че на по-битово ниво се случва и друго важно и касаещо пряко жителите на селото събитие. Те забраняват с референдум своите кръчми, защото не обичали пиянството. Освен това местните се открояват и с отглеждането на много добитък, предимно коне, овце и други домашни животни.
Терминът „излизалка” е част от традициите на село Светлен, свързан с отделянето на младоженците от къщата на родителите. Това задомяване става много скоро след сватбата, а всичко това се съпровожда с особена тържественост. Не само отглеждането на животни отличавало тези хора от останалите. Те се занимавали и със занаяти като дърводелство и производство на колела за каруци и железни сечива. Мелничарството и направата на керемиди също били харатерни за хората занаяти, а важно място заема и абаджийството. Преди да избухне първата Балканска война, голяма част от мъжкото население напуска временно територията на селото. Работейки като градинари в Русия и Америка, те успяват да спечелят пари за своето благополучие. Сред редовно провежданите събития в селото е съборът, който се състои всяка последна неделя на месец август. Понякога обаче съборът се мести и за първата неделя на септември. Не бива да забравяме и спортът в селото, представен най-вече от футболен клуб Беломорец. Преди да стане ясно бъдещото на клуба, от него идват четирима играчи от вече фалиралия отбор Беломорец Кавала. Светленският тим е основан официално през 1945-та, а регионалната търговишка група е нивото, в което тимът редовно участва. За кратко време стига и до Северозападната В група.
А ОФК Търговище Запад се сдобива отново с участника в своите редици след дълго прекъсване в началото на века. Преди това през 90-те отборът временно преустановява дейността си. Представянето на отбора на Светлен е повече от достойно след подновяването му – завършва на пето място. Своите мачове като домакин винаги играе на стадиона Хаджи Димитър. Сред свързаните със селото личности е видният писател и белетрист, както и журналист и народен общественик Антон Страшимиров. А родени тук са Груди Атанасов и Вергил Димов. Атанасов е член на българската комунистическа партия и партизанин, а Димов от своя страна представя редиците на БЗНС. Той се явява и един от министрите и водачите на групировката Врабча 1. Два паметника са най-известни от гледна точка на забележителностите. Единият е параклис на името на цар Борис. Той е построен през 2005-та. Другият е руски паметник от 1885-та, където има погребани 41 руски войници от освободителната война с Турция.
